Икономика
Икономисти: Ръстът на минималната заплата води до увеличаване на цените
TразмерT

Продължаващото повсеместно повишение на цените на стоки и услуги през 2018 г. е факт и за обикновения българин точните проценти едва ли са толкова важни, щом с парите си успява да потребява все по-малко неща. Икономистите като Даниел Диманов от катедра „Икономическа теория и международни икономически отношения” в Стопанския факултет на Великотърновския университет обясняват това с нарастването на минималната работна заплата, която от 2010 г. до 2017 г. е скочила с над 100%. От 1 януари 2016 г. до 1 януари 2018 г. минималната работна заплата се е повишила общо със 130 лв., което е малко над 34% спрямо предишния й размер от 380 лв. И според него този темп на нарастване е прекалено голям. „Темповете на това увеличение в България са доста по-големи от средните за ЕС. Те са по-големи и от равнището на инфлация в страната, което означава, че все по-голяма част от реалния съвкупен доход в икономиката се съсредоточава в ръцете на работещите за минимална работна заплата. Това увеличава производствените разходи на производителите, а оттам – цените на произвежданата продукция. Съвсем отделно стои въпросът за ниската минимална работна заплата в страната ни спрямо останалите страни от ЕС, но е необходимо да се отбележи, че значителното ѝ увеличение през последните години безспорно допринася за нарастването на цените”, смята Диманов.
Другите причини, разбира се, са повишаване цените на електроенергията (от 1 юли) и на основни суровини за производството. А поскъпването с 14 % на природния газ от 1 октомври (четвъртото за годината) повлече ново увеличение - на парното и топлата вода. Скача цената на „Гражданска отговорност”, драстично се повиши и тази на водата, готвят се нови и почти непосилни данъци за старите автомобили, увеличиха се банковите и други такси за административни услуги, акцизите за цигарите, вече и за бездимните. Ще плащаме от догодина и двойно по-висок „данък сгради” за основното си жилище. Налице е бясна надпревара да не се остави нито една цена на предишното й равнище. На всичкото отгоре реколтата от пшеница не е толкова добра, юлските дъждове и градушките удариха зеленчукопроизводителите, а гроздето изгни наполовина. Като се прибавят някои външни фактори - също лошо качество на пшеницата в Русия и Украйна, колебаещите се от началото на годината цени на петрола и темп на производство, сложните търговски отношения на ЕС като цяло със САЩ и др., нарастването на цените изглежда че следва икономическата логика.
Инфлацията в България вече достигна 3,7 %, която е най-високата от 4 години насам. Единствената страна, която отчита по-голям скок на цените на годишна база, е Румъния (4,7 %). Средно за еврозоната повишението е 2 %.
Статистиката сочи, че заплатите са нараснали за първите 6 месеца на годината с 6 - 9 % (на годишна база), което изпреварва темпа на инфлация и още месеци наред тя няма да се усети толкова драстично. А и натрупаните депозити в банките също помагат за преодоляването й. Това сочат сухите цифри, но те не отразяват реално положението на около 400 хиляди „работещи бедни българи” на минимална работна заплата от 510 лв. При нетен доход около 400 лв., тези пари са само с около 80 лв. над линията на бедността (321 лв. за 2018 г.) и с около 190 лв. под нужната минимална месечна издръжка на човек (590 лв.). Така те остават встрани от всякакви социални мерки, а средствата им от работна заплата са крайно недостатъчни, за да се поеме увеличението на цените.
Мантрата, че работодателите вдигат постоянно заплатите, за да задържат квалифицираните си работници, също отдавна е мит. И във Велико Търново има печеливши предприятия, собствениците на които не увеличават заплатите на кадърните си работници, въпреки че има икономически предпоставки за това, и те ги напускат. А после същите тези работодатели се оплакват от липса на кадри. Всичко това води и до засилване на напрежението и все повече се чуват гласове на недоволство. Въпросът е докога ще продължи този процес и само икономически механизми ли движат  нарастването на цените или е гонене на по-висока печалба. Разликите например в цените на дребно на дизела и бензина в отделните градове и вериги говорят, че има възможност те да бъдат реално на по-ниските нива, но се случва точно обратното.
Всякакви административни мерки обаче за овладяване на цените са вредни и досега никога не са носили успех, дори са имали обратен негативен ефект. Макар че с наближаването на евроизборите вече се чуват всякакви популистки изказвания. Противодействието е правителството да задвижи лостовете на социално подпомагане и да насочи помощи към най-нуждаещите се. Увеличението на заплатите в бюджетната сфера също е правилна посока. Но най-добрата мярка е да се създадат по-добри условия за развитието на реалния бизнес и така доходите да се повишат по естествен път. Въпреки оптимистичния тон на правителството за икономическия растеж на България, Международният валутен фонд в доклада си в началото на октомври намали прогнозата си за него през 2018 г. на 3,6 % - малко по-ниско от пролетната прогноза. А за 2019 г. предсказва още по-голямо забавяне от 3,1 %. За сравнение през 2017 г. той беше 3,8 %.
Цените най-вероятно ще продължат да растат и инфлацията може да мине и 4 %, смятат икономическите анализатори. Особено след като се получат първите нови сметки за парно. Очаква се поскъпване и на хляба, в някои региони на България то вече е реално.
Ана Райковска

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Над 3 000 души са привлечени през юли за регистрация в Бюрата по труда
Свинското поскъпна преди чумата да влезе в България, потреблението ще намалява
2019 е годината на царевицата, но и пшеницата дава добра реколта
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.