Други
За две години и 1 млн. лева вдигнали Патриаршията на Царевец
TразмерT

Когато през 1966 г. излиза прословутото министерско постановление № 6 и се учредява Общонародния комитет за развитието на Велико Търново  като исторически, културен и туристически град, започнали усилено и реставрационните работи на Царевец. За периода до 1995 г. за тях са изхарчени 6 394 999 лв. Първите идеи за експониране на Царевец като крепостно съоръжение са на арх. Пейо Бербенлиев от 1974 г. Сред многото обекти на историческия хълм една от задачите била възстановяването на Патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне”. Още през 1967 г. някои обекти около Патриаршията са консервирани. Първите археологически проучвания по нея приключили през 1969 г., но от постановлението до началото на същинската работа по реставрацията и адаптацията й ще минат десетина години. Всъщност, най-усилените археологически проучвания на Патриаршеския комплекс са в периода 1979 – 1984 г. Видно е, че те са продължили и след издигането на църквата. Сигурно и днес продължават споровете до колко достоверно е нейното повторно изграждане. Факт е обаче, че след толкова години Патриаршеската църква гордо се издига на най-високото място в царствения град и привлича стотици хиляди туристи всяка година. И макар че още са живи свидетелите на нейното изграждане, споменът за построяването й все повече избледнява. Оскъдните подробности остават в прашните архивни папки, а снимки, които да документират етапите на това грандиозно дело, не са налични. Поне в публичното пространство.  
Изследванията на историците доказват, че Патриаршеската църква е строена през първата половина на XIII век. Напълно е завършена като трикорабна и кръстокуполна сграда с широко предабсидно пространство и преддверие през XIV век, когато се долепя и кулата-камбанария. „Свето Възнесение Господне” е част от комплекс, който като дворцовия, представлявали средновековно укрепени ядра. Оградени от защитна крепостна стена, със специален вход, жилищно крило и други помещения. Има и дворна част, в която се разполагал самият храм с камбанарията. Интересно е, че в двора на Патриаршеския комплекс съществува един много дълбок кладенец, от който са черпели вода за всекидневни нужди. Сега той е затворен. Поначало на Царевец е съществувала много интересна средновековна система за водоснабдяване на града. Освен кладенците, които са на няколко места, главно покрай крепостните стени, имало водохранилища, които били измазвани отвътре с негасена вар с чукани тухли, т. н. и известен сред реставраторите водоплътен хоросан. Много често и основи на сгради, и резервоари, са обмазвани с него. С проекта кладенецът на Патриаршията също е реставриран. Другите съоръжения са били водни кули покрай напречните крепостни стени.
Всички тези любопитни подробности и въобще цялата история около възстановяването на Патриаршеската църква разказва арх. Донка Колева, която добросъвестно се порови в архивите, за да стигне тя до нас. Поначало, интересното и характерно за този период от средновековието, подчертава Колева, е архитектурното оформление на гражданските сгради. Това виждаме и в двореца, и в Патриаршията. Използвана е много керамопластиката за фасадите, живописно и пищно са оформени корнизите при покривите, настилките и сводовите прозорци. При разкопките са открити части от различни тухли, които са използвани в орнаментиката. А декоративното оформление в спалните помещения на двореца говори за богатство, представителност и аристократизъм, смята архитектката. „Няма спор, някои от прийомите сме приели от византийския начин на изграждане, но тук, в тези две големи граждански сгради – двореца и Патриаршията на Царевец, виждаме изграждане по начин, по който са издигнати и изградени църквите в Асенова крепост и търновската „Св. св. Петър и Павел”, смята тя.
Проект за реставрацията и проучвания
Автор на архитектурния проект и проект за реставрация на Патриаршеския комплекс, е арх. Боян Кузупов, който използва направените до този момент проучвания от великотърновския филиал на НАИМ към БАН, най-вече за третия период от съществуването на манастира - XII – XIV век. Но и сам задълбава в темата. През този период църквите са били строени по строги правила. И доста от майсторите са ползвали златното сечение. Създаването на някакъв свод е бил определян по височина и по размери, за да бъде устойчив. Майсторите изтънко са владеели архитектурното изкуство и затова не напразно говорим не само за търновска живописна, но и за архитектурна школа през този период. Тъй като няма запазени рисунки на Патриаршията, проектът на автора е един вид хипотетично възстановяване. Габаритите и височините са изчислени и направени благодарение на принципите на златното сечение и на устойчивост на сградата. Арх. Кузупов възстановява Патриаршеската църква като обем, като храм, но по задание в неговия проект на експониране е включено, че тя трябва да изпълнява функциите и на музей-пантеон. А за камбанарията, пак в архивите, е запазена следната записка с негови разсъждения: „Към Патриаршеската църква е построена кула-камбанария. Това е много любопитно. Тя е долепена до южната фасада и не се свързва конструктивно с църквата. Придобиването на кулата и помещенията от двете страни е станало твърде късно, след строежа на църквата. Но по всяка вероятност това е станало при преустройството на църквата през XIV век. За произхода на камбанарията като стилово архитектурен елемент в църковното строителство е писано много, но в повечето случаи се отнася към камбанарии, които са надстроявани над преддверието. В нашия случай камбанарията е самостоятелно тяло. Подобна кула-камбанария има при църквата „Евангелистрия” в Мистра, датирана от XIV век”. За плана на Патриаршеската църква арх. Кузупов казва, че по подобен начин са изградени църкви и на други места в България, освен търновските „Св. св. Петър и Павел” и дворцовата църква „Света Параскева” на Царевец. Той визира църквите „Пантократор”  и „Св. Иван Алергостос” в Несебър. Паралели има и с църкви в съседна Гърция.
Реализацията
Изпълнителят на реставрацията на „Свето Възнесение Господне” е НИПК – филиал „Янтра” с ръководител Ганчо Карапапазов. Този филиал съществува до средата на 90-те години на XX век, в който, освен проектантско ателие, имало и строители-реставратори. Негов приемник след деленето на държавните фирми е „Реставрация” ЕАД. Групата се състояла от 40 специализирани работници, които работили в периода от 1979 г. до 1981 г. по споменатите проектите за Патриаршеския комплекс от 1975 г. на НИПК и този за църквата от 1976 г. на арх. Кузупов. Реставрацията на Патриаршеския комплекс е приета с акт 16 от 26 януари 1982 г. От 1979 г. до 1981 г. само за църквата са вложени около 1 млн. лева. Доста по-късно, през 1986 г., е завършен интериорът й, по проект на арх. Илия Лефтеров от 1984 г. Монументалната украса е дело на екип, ръководен от заслужилия художник Теофан Сокеров от София. Приета е с протокол – акт 16 на 4-ти март 1986 г. от тогавашния Комитет за култура. Идеята и на възложители, и на изпълнители е била този реставриран храм да бъде превърнат в пантеон на българската култура и държавност в периода XII - XIV век. Със съвременна изобразителна техника художникът е показал възхода и залеза на Второто българско царство, като са изписани сцени от въстанието на Асен и Петър, победата на Калоян над латините, предаване на Четвероевангелието на цар Иван Александър от монаха Симон. Изобразени са книжовници от школата на Патриарх Евтимий и голяма женска фигура, символизираща Майка България.
Със заповед на Общинския народен съвет от 5-ти май 1986 г. обектът е предоставен за експлоатация на Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство” - Велико Търново, а по-късно – на Регионалния исторически музей. На самата реставрация не са допускани неквалифицирани работници, но в самите проучвания през двете години, от 1979 до 1981 г., арх. Донка Колева е видяла, че е остойностяван труда и на служещи от три военни поделения.
През 1977 г. в един момент се решава, че трябва да има съоръжение, което да изкачва нагоре туристите. Така към проекта на кулата-камбанария се добавя асансьор, извеждащ до тераса със страхотна гледка към цяло Търново и околността. Вижда се дори и Преображенския манастир. Този асансьор се използва и за вдигането на лазерите за аудио-визуалния спектакъл „Звук и светлина”. И днес той може да се ползва срещу допълнителна такса, макар че за него знаят малко хора. Може би поради факта, че след пускането му в експлоатация веднага е спрян и то за дълги години по технически причини.сн. Явор Калоянов
Патриаршеската църква „Свето Възнесение Господне” е завършена и официално открита през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. А арх. Боян Кузупов остава в съвременната история на Велико Търново не само като проектант-реставратор на архитектурно-музейния резерват Царевец. По негови проекти са реставрирани и други светини в старата столица – църквите „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Георги”.
Ана Райковска
 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Забравена на котлона тенджера за малко да запали апартамент във Велико Търново
Община Свищов обяви конкурс за домашно червено вино
Тече национална АНТИСПИН кампания
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.