Икономика
Стефан Старирадев, управител на „Старс” ООД: Едно време търсех работници, които умеят. Сега търся хора, които имат желание
TразмерT

- Г-н Старирадев, кога и с какви обекти започна „Старс” ООД?
- Още през 1991 г., в зората на демокрацията, като ЕТ „Старс”. Предметът й на дейност основно е строителството. Понеже съм работил в Стражица като технически ръководител, особено след земетресението, вече след 1991 г. като частна фирма се върнах пак в Стражица и изградих всички селски здравни служби, наново – в Чапаево, Владислав и в другите стражишки села. Първият етаж на болницата в Стражица беше мой обект, всички трафопостове. Започнахме и пожарната. За съжаление я завършихме с покрив, а в момента е в руини. Но не е само тя. Редица грандомански проекти в този град така и не се осъществиха. Тогава имаше много фирми и много работа.

- При толкова много обекти как се преборихте с конкуренцията, за да ги възложат на вас?
- Нямаше преборване, а доказване с много работа. За разлика от другите фирми, които работеха на територията на града, на мен ми даваха по селата. Нямах си „бате”.

- След Стражица в каква посока тръгна дейността на фирмата?
- Започна голямата криза през 1997 г. Тогава печалбата от строителството на месец, в рамките на 20 %, беше по-малка от инфлацията. Стана така, че трудно оцелявахме. Много трудно. Дотогава бях изцяло ориентиран към високото строителство. Това разбирах, това съм завършил – „Промишлено и гражданско строителство”. През 1997 - 1998 г., когато бяха бурните политически събития, бях много деен политически, седесар. Тогава започнах да работя с ВиК. Първо с ремонт на помпени станции. Лека-полека годините си минаха и от 2001 г. отново се върнах в частното строителство. Тогава вече се ориентирах да работя предимно ВиК обекти. До ден днешен насочеността на фирмата е в изграждане и поддръжка на ВиК съоръжения и мрежи.

- Как се преборихте с другите фирми за тези обекти?
- Успяваме. С добри цени и добра работа. Вече 17 години с това се занимавам и ми прави впечатление, че през първите 10 години обектите се раздаваха поголовно като спуснати свише партизани. Раздаваха се на фирми, които хабер си нямаха от строителство. Но периодът беше такъв – имаше бум на строителството, всеки си мислеше, че разбира от него. Виждаха, че има пари в строителството и затова се хващаха с него. В него период - 2007 – 2011 г., е най-калпавото строителство в България. Неграмотността на собствениците на новопоявилите се строителни фирми през тези няколко години е тотална.

- Строителният надзор не си ли вършеше работата?
- В годините на бума на строителството трудно някой можеше да каже с какво се занимава строителният надзор. През 1999 – 2000 г. бях началник на Регионалната служба по строителен контрол. Създаването на надзорните фирми беше по немски образец и беше ясно регламентирано с какво ще се занимават. Но като всяко българско нещо и то се опорочи, появиха се едни кухи фирми, които не си изпълняваха истинските задължения. А и много строителни фирми си направиха надзорни. От там – нямаше контрол върху строителството. Нямаше и много кадри. Едни и същи инженери участваха в няколко надзорни фирми, което е недопустимо. Строителният контрол по мое време – аз бях вся и все в областта. Давах разрешение за всеки един строеж, наказвах всеки един виновник. В момента строителният контрол се занимава с отговори на жалби, не ходи никъде, общините приемат строителните обекти и издават разрешенията, контролират се пак от общините, т.е. тези, които създават проблемът, те трябва и да го отстраняват. Затова ролята на надзорните фирми се принизи. Нямат и свободата да действат, задушиха ги. Голяма част от политическите покровители на съответните началници на строителния контрол, говоря за София, смачкаха местните.

- Какво върши фирма „Старс” сега?
- От 6-7 години изцяло се занимаваме с изграждане на нови ВиК мрежи и съоръжения. Като започнем от водоснабдяването на Априлци, Ловешко, където от каптаж от връх Марагидик, та чак до града докарахме водата - около 7 км. много труден терен. По европейски програми правихме водни цикли на селата Батин и Караманово, Русенско. Във Великотърновско изцяло в тази област подпомагам ВиК. Правя подмяна на водопроводите на много, много улици във всички градове в областта, във всички квартали на Велико Търново. Ще изброя някои: „Възрожденска”, „Цанко Церковски”, „Освобождение”, „Черни връх”, „Георги Бакалов”, „Мария Габровска”, „Симеон Велики”, в кв. „Бузлуджа” всички улици между I и II спирка. В центъра и старата част: „Хаджи Димитър”, „Любен Каравелов”. Отделно в Килифарево, Дебелец, Лясковец, Горна Оряховица. Няма град, в който да не сме работили. Работата, която изпълняваме, е специфична. Изглежда лесно, но не е и затова доста строителни фирми избягват да я изпълняват. Работи се при утежнени условия, сред движение, което не спира, между кабели за комуникации – говорим и за високо напрежение, съобщителни кабели, тръби за газ и трябва да се провираш между всички тях. Затова не е привлекателна тази работа като високото строителство, където подхващаш обета и нямаш проблеми. Смятам, че има много работа в тази сфера и хората тепърва ще разбират, че ако искат да живеят като в XXI век, да нямат проблеми с вода, ток, интернет, са необходими и средства за инвестиции.

- Колко човека работят във фирма „Старс”?
- 15 човека. Имам двама млади инженери, с мен стават трима. Средната възраст е 37-38 години. Избягвам да назначавам допълнително хора. Първо не мога да намеря, защото няма хора, които да дойдат. Това е проблем на всички строителни фирми. От младите хора много малко от тях желаят да работят това. Едно време търсех работници, които умеят. В момента търся хора, които имат желание. Спокойно давам много високи надници на общи работници и не мога да намеря. Миналата година правих улица в Килифарево и поисках от кмета да ми предложи копачи. Не можахме да намерим в Килифарево хора, които да дойдат да работят за 40 лв. на ден. Всяка сутрин циганите излизаха от къщите в 9 часа, палят колите си и отиват да пият кафе. Такива няма да дойдат да работят. Сигурно имат повече пари от българите. Аз не правя разлика между едните и другите. Има цигани, които желаят да се научат, а други – такава им е природата. Лошото е, че няма никакви – нито цигани, нито българи. Ще кажеш, че Килифарево е Клондайк. Затова карах изкопчии от Велико Търново. А и тези, които карах, работиха три дена и не можаха и седмицата да изкарат. Ние просто сме принудени да вдигаме заплатите, защото няма кой да работи.

- Има ли кой да поеме бизнеса от вас?
- Синовете ми – Иван и Веселин. Те изцяло са във фирмата. Иван държи счетоводството и финансово-правните въпроси, тъй като завърши и право. Веселин си завърши строително инженерство и много ми помага. Облекчиха ме. Харесват ми. Аз вярвам в младите. Даже ще се радвам колкото се може по-бързо да им предам бизнеса. Не съм от ръководителите, които стоят на стола си само, защото си мислят, че много знаят. Да, знаеш много, ама като задушаваш младите не е добре. По-добре му дай възможност да израства, а не ти да се доказваш. Ти вече си се доказал. Затова много уважавах стария Соколов. Той даде бизнеса на дъщеря си и на зет си и фирма „Соколов” дръпна много. Смятам, че моите връстници, аз съм роден през 1956 г., които мислят, че са единствени и незаменими, са в голяма грешка. Е, вярно е, че трудно се намират лоялни хора. Не може нещо, което си градил с години, да го повериш на случайни хора.

- Имате ли собствена техника?
 - За моята дейност имам достатъчно. Желанието ми е и го вменявам на синовете си -  всичко ново, което излезе и е в помощ на нашата работа, ние трябва да го имаме.
Ана Райковска

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Земеделци от област Велико Търново декларираха доходите си месец след разговор или писмо от НАП
Министърът на икономката Емил Караниколов се срещна с кмета на Свищов по повод икономическото развитие на общината
Почти 1, 2 млн. лева данъци и осигуровки платиха без такса данъкоплатците от област В. Търново
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.