Темида
Семейство в инвалидни колички осъди държавата за недостъпна среда
TразмерT

Великотърновският районен съд отсъди в полза на двама приковани към инвалидни колички жители на Полски Тръмбеш в делото им срещу Агенцията за социално подпомагане заради липсата на достъп до изнесеното бюро на АСП в града им. Съдът задължава Агенцията да преустанови неравноправното третиране на хората с увреждания, като отстрани съществуващите архитектурни бариери, които затрудняват достъпа им до социалната служба. Присъдено е и обезщетение за моралните щети, претърпени от двамата. Те трябва да получат и по 1500 лева за понесените неимуществени вреди.
Ефросима Белева и Александър Аврамов имат пожизнено определена първа група инвалидност с чужда помощ. И двамата са пострадали в инциденти преди повече от две десетилетия. Срещат се по време на рехабилитация и заживяват заедно в родния град на Александър. Въпреки трагедиите, лишили ги от нормално движение, те не губят духа си и се опитват да устроят живота си така, че да бъдат възможно най-самостоятелни и да не бъдат в тежест на близките си. Използват всяка възможност за надомна работа, за да си осигурят някаква самостоятелност, но и средствата, които им се полагат като хора с увреждания, са им жизнено необходими. Животът им е достатъчно тежък. Единствената им възможност за придвижване е с инвалидни колички. Което в Полски Тръмбеш, както и във всеки български град, е още едно наказание след удара на съдбата, лишил ги от нормално движение. От няколко години пък най-голямото изпитание е да се доберат до службата, от която най-много зависят – офиса на Агенцията за социално подпомагане, която по закон би трябвало да им помага и да защитава интересите им.
За да получават регламентираните от Закона помощи и добавки, те трябва периодично да подават набор от документи до Агенцията. В Полски Тръмбеш дейността на АСП се осъществява чрез изнесено Бюро, част от Дирекция „Социално подпомагане” в Свищов. От 2012 г. Бюрото се намира в сграда точно на градския площад, която обаче е абсолютно недостъпна за хората с увреждания. Офисът на социалната служба е на 4-я етаж, а сградата е без асансьор или естакада. Ефросима и Александър нямат никаква възможност не само да се изкачат, но дори и да влязат в сградата, тъй като има десетина стъпала само до първия етаж. От там нагоре са още четири етажа с тясно и криволичещо стълбище, което не само сами, но и с чужда помощ няма как да преодолеят.
За да си свършат работата в офиса те предварително се обаждат на служителите, за да слезе някой и да им приеме документите или да разговаря с тях пред сградата. Понякога обаче служителите се оказват задържани от някой друг потребител и двамата трябва да чакат в количките си долу, независимо какви са атмосферните условия. Понякога през зимата се е налагало да се приберат вкъщи и после пак да излязат, за да не мръзнат на площада.
Всичко това ги кара да се чувстват още по-ощетени, заради чувството за безпомощност и абсолютна зависимост от социалните служители. В същото време законът отдавна задължи всички държавни и общински служби да осигурят свободен достъп до своите структури на хората с увреждания. Това задължение обаче не е изпълнено точно от институцията, която трябва да се грижи за хората с увреждания. Затова и двамата решават да си търсят правата чрез Съда.
Абсурдното в случая е, че точно Агенцията за социално подпомагане, сред чиито основни задачи е подпомагането и интеграцията на хората с увреждания, е създала такива непреодолими препятствия пред своите потребители. За Ефросима и Александър ситуацията е ясна – количките им няма как въобще да влязат в сградата. Но Бюрото е трудно достъпно и за останалите хора, които имат нужда от услугите му. Те по правило са възрастни и имат някакви заболявания. Крайно необходимо е Агенцията да намери изход от тази ситуация и да се устрои на по-достъпно място, коментира адвокат Нина Велкова от Великотърновската адвокатска колегия, която е предоставила безплатна адвокатска помощ на Ефросима и Александър.
Делото е заведено по Закона за защита от дискриминация още през 2016 г. Заради изчакване на тълкувателно решение кой точно Съд трябва да разгледа казуса, решението излиза три години по-късно. В обясненията си по делото Агенцията за социално подпомагане изтъква, че Бюрото е в сграда, която не е нейна собственост. Поради тази причина АСП нямало как да прави архитектурни промени и преустройства. В същото време активно проучвали възможностите да се намери друго по-подходящо помещение. Служителите на Бюрото били съпричастни и никога не са отказвали да обслужат хората с увреждания и затова те не трябвало да се чувстват дискриминирани.
Ефросима и Александър не обвиняват служителите, че не си вършат работата. Напротив, те казват, че хората от социалната служба се опитват да им съдействат и да ги обслужат възможно най-бързо. Но понякога това е невъзможно и решението на проблема е не като служителите работят на тротоара пред сградата, а като се намери подходяща сграда. Мисълта, че си безпомощен и зависим кара Ефросима и Александър да се чувстват унизени и пренебрегнати от институцията, която трябва да е най-съпричастна към тяхното положение. Това е и техният мотив да потърсят съдействие от Съда.
Защитата на АСП твърди, че хората с увреждания се приемат на първия етаж на сградата, което, дори и да беше вярно, пак не променя по никакъв начин ситуацията. Първият етаж е също толкова недостъпен за хората с колички, колкото и останалите. Активното търсене е започнало едва през 2019 г., когато е пратено запитване до кмета на Общината има ли друго по-подходящо помещение. Той е отговорил, че няма и с това се изчерпва активността. Не мога да приема, че при толкова общински и държавни имоти няма офис, който да е по-достъпен. Институциите просто не са достатъчно мотивирани да направят някакви промени и да търсят решение. Надявам се, че съдебното решение ще помогне на въпроса да се погледне наистина сериозно, казва още адвокат Велкова.
Съдия Владимир Балджиев от Великотърновския районен съд е категоричен, че условията, създадени от АСП, са дискриминиращи и ищците са в правото си да настояват за премахване на пречките пред придвижването им. Неговото решение подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд. Успешното приключване на делото би дало мотивация и на други хора с увреждания да потърсят правата си. Въпреки че в последните години се направи много за изграждане на достъпна среда, придвижването с колички в българските градове продължава да е изпитание. Дори когато не става дума за достъп до сграда, а за едно просто пресичане на улицата.
Елена ВЕЛКОВА

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Шест месеца затвор за участник в телефонна измама
Прокурорската колегия на ВСС единодушно избра Светослав Калчев за заместник апелативен прокурор на търновската Апелативна прокуратура
Осъдиха условно мъж за купуване на гласове на евроизборите
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.