Общество
Мудността на институциите може да довърши хотел „Цар Борис”
TразмерT

   В края на 19-ти век будните търновци вече били възприели напълно модерните нрави и порядки, а в градския им бит трайно се настанили постиженията на цивилизована и просветена Европа. Тогава, в старата столица на Асеневци се появил най-елитният и луксозен за времето си хотел - „Князъ Борисъ Търновски”.

 Построен е по проект на Стоян Герганов, един от най.забележителните архитекти на Търново, оставил в архитектурно наследство 89 къщи на видни и заможни търновци, които били толкова здрави, че всички издържали голямото земетресение от 1913 г. Голяма част от тях са непокътнати и до днес и оформят образа на съвременния ни град. Заради специфичния стил на Стоян Герганов опитното око на един архитект може да ги различи сред всички останали.

  Началото на хотела носи датата 20 септември 1894 г.     

         

Планът е заверен на 6 октомври 1894 г. от тогавашния градски инженер Егер и окръжния инспектор Биласки. Още същата година строителството на внушителната сграда започнало. В спомените си майсторът строител пише: „С настъпването на строителния сезон през 1894 г. започна се строежът на нов дюген и къща на братя Шопови на ул. „Дервенто” (сега „Опълченска”) в Търново”. Поръчители и собственици били братята Панайот и Янко Шопови. От 1980 г. сградата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата.

  Построен на „Баждарлък” - централната част на тогавашно Търново, още след отварянето си хотелът и ресторантът към него бързо добили популярност и спечелили клиенти. В него отсядали и много чужденци – белгийци и италианци, строители на железопътната линия Русе – Търново, завършена през 1900 г. Замогването на хотела довело и до първото разширение през 1903 г. Старата покривна конструкция била премахната, появил се нов мансарден етаж. Покривът му за първи път в Търново бил облицован с неизвестните до тогава метални керемиди от поцинкована ламарина, наречени шиндли (с форма на люспи), от които все още има запазени оригинали. Изградена била и прочутата тераса към реката на мансардния етаж, от която се открива прекрасна гледка към Янтра и старините. Тя била единствената в онези години в Търново и най-голямата атракция на хотела. В един от пътеводителите на старопрестолния град тогава братя Шопови публикували следната реклама на хотела: „Чудесно разположен в центъра на града (на главната улица към шосето Търново - Русе), с отворени над река Янтра балкони, от гдето има приятен от исторически интерес изглед, към единствените старини и околности на старата българска столица - Трапезица, Хисар (Чан - Тепе), Икак канара, Просечената скала и др., селото Арбанаси с двата девически манастира при него и железопътната линия до тунела Княз Борис”. На два пъти в 1903 г. и 1907 г. през Търново минава американският пътешественик Феликс Кох, който в списание „National Geografik” публикува пътепис за старата българска столица, озаглавен „Търново – градът на висящите градини”. Настанил се в най-реномирания хотел в града – „Борис”, който толкова го впечатлил със своя лукс, че Феликс Кох го нарекъл местния „Уолдорф-Астория”.

    Първите собственици на хотела обаче не могли дълго да се радват на своята придобивка. Панайот Шопов умира, а брат му Янко, станал известен и като притежател през 1910 г. на първия в Търново частен автомобил („Форд”) с бохемския си нрав пропил голяма част от имуществото. А хотелът, заедно с наследниците на брат му продали на „касапина” Станьо Събев от Търново. През 1919 г. той пък го продава на Стефан В. Мерджанов за 140 000 лв.. С този собственик хотел „Борис”, а по-късно именуван „Цар Борис III”, бележи най-големия си разцвет и просперитет. Стефан Мерджана, както го наричали,  извършва през 1938 г. и последната реконструкция на хотела. Тогава се прави допълнително железобетонно укрепване.

  От създаването си  хотел „Цар Борис”

  заживял свой собствен живот

Такава всъщност е съдбата на всички култови заведения и хотели във Велико Търново, независимо от епохата. След реконструкцията той предлагал стаи с общо 40 легла, което си е много и за днешните стандарти. Всеки етаж разполагал с общи баня и тоалетна, които се ползвали от настанените гости. Персоналът на брой също бил голям: 27-28 сервитьори, готвачи и камериерки се грижели за тяхното удобство и комфорт. На първия етаж бил салон-ресторантът, достатъчно просторен да побере около стотина души. Там, еманципираните търновци освен сватби и други празници, посрещали и Нова година. Да бъдат в Новогодишната нощ в ресторанта на хотела било много престижно, защото „Цар Борис” било най-реномираното заведение в града. За настроението на празнуващите свирел професионален оркестър „Лира”. Инструментите били закупени от Стефан Мерджанов – саксофон, цигулка, виола, ударни инструменти, чело и пиано. В кулминацията на празника, минути преди да удари 12-тия час, се сервирали прочутите за ресторанта палачинки фламбе. Пълнежът бил от домашно вишнено сладко, приготвено от съпругата на собственика. В тържествения момент осветлението се изгасяло, черупки пълни с ром се запалвали и на всички присъстващи сервирали този специалитет на заведението, заедно със задължителното шампанско.

 Стефан Мерджанов особено държал на реда и хигиената в хотела. А месото и другите основни продукти за ресторанта избирал и купувал само той. Задължително в ежедневното меню имало сом от Дунава, а снабдяването с прясна морска риба движел също собственикът. В избата на хотела имало огромни бурета, съдържащи 5-6 хиляди литра вино, които собственоръчно Мерджана правил от отбрани сортове грозде. Тези и други истории за хотела са в спомените на търновеца Никола Попйорданов, който постъпва на работа там едва 13-годишен. Едни от паметните събития са посрещането на два пъти в хотела на маршал Толбухин. Охраната била невероятна, на всеки ъгъл имало часовой, а достъпът до хотела бил силно ограничен.

 Хотел „Цар Борис” продължил да живее и през социализма до 1988 г. като младежки дом, в който се организирали вечеринки и забави. След реституцията, през 1994 г. наследникът на Мерджанов го продава на „ТБС Хотели” за 7 млн. лв., а дружеството има намерение да ремонтира сградата и я превърне в атрактивен комплекс с името „Боляри”. Автор на концепцията е основоположникът на „Балкантурист” Петър Дойчев. Планът пропада, а сградата започва видимо да се руши. Поредният собственик на хотела, до 2007 г. е Министерството на отбраната, което пуска изпълнителен лист срещу дружеството „ТБС Хотели”, дължащо на Военното министерство 220 хил. лв. Именно от това министерство през 2013 г. американският милионер Едмънд Бек закупува „Цар Борис” за 175 хиляди лева и обеща да го реставрира и възвърне предишния му блясък. Три години по-късно, в очакване на разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), рушащата се и станала опасна сграда беше пакетирана. Все още в Общината към днешна дата няма постъпили нито виза, нито проект за обекта. Новата визия на емблематичната сграда е поверена на арх. Николай Георгиев, който реставрира Хан Хаджи Николи.       

  В архитектурно отношение

  сградата  е в стил неокласицизъм

Архитектът Стоян Герганов обаче пречупва този стил през своето мислене и прави една абсолютно оригинална сграда. През последните 10 години хотел „Цар Борис” е изследван от младия великотърновски архитект Драгомир Йосифов, докторант във ВСУ „Черноризец Храбър”, който му посвещава дипломната си работа през 2007 г. и студия, публикувана в сборник няколко години по-късно. Негово е и пълното заснемане на съвременното му състояние. При строителството на хотела Стоян Герганов използва триъгълните фронтони, редуващите се прозорци са обрамчени със специфични корнизи и всичко това създава впечатлението за ред и симетричност. Сградата е подчертана с каменни колони от босажирани каменни блокове на първия и по-висок надземен етаж, което й придава една тържественост, монолитност и тежест. Балконите били метални и богато орнаментирани, закупени от фирма „Вагнер и Вагнер” . И в онова, и в сегашното време хотел „Цар Борис” е официална и много представителна сграда.

 На първия етаж, с големи прозорци-витрини откъм ул. „Опълченска” бил салонът. Автентичните чертежи се пазят в Общината. Срещу входа на хотела имало централно разположено стълбище, което тържествено отвеждало към втория етаж, на който били разположени стаите за гости, с квадратура от порядъка на 12 и 19 кв. м. След реконструкцията стълбището е премахнато и го прилагат откъм южната страна. Стените са изградени от малка тухла, измазани, с греди от масивна дървесина. Настилката била с дюшеме от масивни дъбови дъски, добре профилирани и обработени, за да издържат изпитанията на времето. Те били облицовани с много модерната за времето си теракота с цветни орнаменти, парчета от нея има запазени и до днес. След всички преобразования хотелът от лицевата си част е от два етажа плюс мансарден, а към реката етажите са 6.

 Още от преди десетина години сградата на

 хотел „Цар Борис” е в плачевно състояние

Станала свърталище на бездомници и клошари, тя е подложена на вандалско разграбване и от тях, и от ромите, които методично къртят паянтовите стени, премахват дъсчени обшивки и греди, за да се топлят. Точно от клошар тръгна преди години голям пожар, след който от покрива зейна огромна дупка, а дъждовете се изливат направо вътре в хотела. В сутеренните етажи частично са разбити бетонните структури, желязото е извадено и отдавна продадено за вторични суровини. Окрадени са и металните орнаменти от балконите. Липсата на улуци и водосточни тръби за отвеждането на водите е довело до обезцветяване по фасадата и подкожушване на външните мазилки. 

   Въпреки това, 124 години след полагането на основите на сградата, конструкцията й е здрава и хотел „Цар Борис” може да бъде спасен и да се върне към нов живот след цялостна реконструкция. Ако от НИНКН се размърдат и побързат с доклада си преди да е станало прекалено късно.  

Ана Райковска

 

 

 

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Съдебни охранители протестираха за втори път във Велико Търново (СНИМКИ)
18 души се отзоваха на апела да дарят кръв
Велико Търново изпраща големия Милен Колев
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.