Икономика
Икономиката на областта през 2017 г. – с малък ръст и без сътресения
TразмерT


Икономическата 2017 г. за Велико Търново и региона се изниза някак безшумно – без фанфари за големи постижения, но и без сериозни сътресения и кризи. Очакваното оживление през пролетта така и не се случи, но като цяло през изминалата година големите промишлени предприятия в областта запазиха стабилност. Някои от тях разшириха базите си, инвестираха в подобряване на качеството на производството, пуснаха нови модели на пазара. Тепърва фирмите подават годишните си декларации, но се очаква те да покажат ръст в приходите и счетоводните печалби. Малък, но все пак с положителен знак.
Завоюването на нови пазарни ниши и излаз на нови международни пазари за повечето от фирмите-производителки се оказаха само добри намерения, оставени за Новата 2018 г. По-скоро тенденцията беше на отстояване на завоюваните позиции и запазване на настоящите клиенти. А новите – добре дошли.
Информацията от предприятията беше
оскъдна, предпазлива и прецизирана
Може би заради факта, че голяма част от структуропределящите за икономиката на Велико Търново фирми отдавна не са собственост на търновци, а част от големи холдинги и корпорации. Мина времето, когато изпълнителните директори чистосърдечно си признаваха пред медиите и успехите, и неблагополучията на поверените им дружества. Сега просто искат около тях да не се шуми – нито за лошо, нито за добро. Но за едно си признаваха всички – недостига на работна ръка.
Гладът за квалифицирани кадри в областта
се усети  още в първите месеци на 2017 г.
Проблемът не е нов, но като че ли през изминалата година се изостри. На практика всички предприятия със сменен режим на работа или с производства, обвързани с трудова норма, търсеха кадри за най-различни позиции. Особено дефицитни и то в цялата област се оказаха международните шофьори, служителите в хотелиерския и ресторантьорския бранш, шивачки, търговски представители, инженери, озеленители, средни специалисти в машиностроенето, дори продавач-консултанти. Работодателите обещаваха щедро възнаграждения доста над средната работна заплата за Велико Търново. За международните шофьори бяха склонни, поне на думи, да дадат колкото ще получат в Западна Европа, но мераклии трудно се намираха. Загубеното доверие към различни фирми от всички браншове заради разминаването между обещаното и това, което реално се получава в края на месеца, караше дори дълго безработните да се колебаят. Бъдещите работници и служители предявяваха понякога съвсем нереалистични претенции – искаха високи заплати дори за неквалифициран труд, само за да могат да покрият нуждите си и да си осигурят нормален начин на живот. Което беше трудно, тъй като през цялата 2017 г. цените на стоки и услуги плавно и сигурно вървяха нагоре.
Още не са обобщени данните за преките
наши и чужди инвестиции във Велико Търново
Все пак се знае приблизителната стойност на инвестициите през 2017 г. в старата столица. Те са около и над 100 милиона лева, по данни от Общината. Сред по-големите обекти, които се създадоха или са в процес на реализация са комплекс за тенис на закрито, „Кауфланд”, разширението на „Практикер“, мебелния клъстър в м. „Дълга лъка”, строителство на жилищни и офис сгради в района на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, кв. „Бузлуджа“, кв. „Зона В“, кв. „Картала“, създаването на парк „Търновград – духът на хилядолетна България“, изцяло новият супер луксозен хотел „Света гора“ и др.
380 са издадените строителни разрешения за 2017 година на територията на община Велико Търново. Ръстът в сравнение с предходната година е значителен, защото за цялата 2016 година те са били около 250. Вследствие на тези и други проекти постъпленията от данъка върху сделки с недвижимо имущество в общинския бюджет към края на третото тримесечие за 2017 година са над 2,3 милиона лева. За изминалата година предварително заложеният план за това приходно перо е 2,8 милиона лева. Очакванията и индикациите са, че към финалното отчитане на Бюджет 2017 прогнозната сметка ще бъде преизпълнена и приходите от местния налог ще надхвърлят 2,8 милиона лева. Отчетен е и около 30 % ръст на сделките с недвижими имоти, които са обект на реализация на планирани инвестиции.
През 2017 г. във Великотърновска област се построиха нови предприятия, а други разшириха базите си.
Новият военен завод край Лясковец
с инвеститор фирма „Армако” е готов.
Инвестицията е за над 10 млн. лева. Производствената сграда е построена, довършва се административната. Заводът ще отвори нови 200 работни места, като предварителната информация е, че за тях ще се търсят висококвалифицирани специалисти. Така Лясковец се сдобива с втори военен завод след „Аркус”, който пък с работещите в него около 2400 души е един от най-големите работодатели в региона. И не само това, а „Аркус” е от проспериращите предприятия със 100 собствени изделия, ръст на приходите около 35 % и износ на продукцията в три континента. Икономиката на Лясковец изживява подем, като за последните 3-4 години 47 нови фирми са се установили там, почти толкова са и издадените строителни разрешителни. Малкото градче вече може да се похвали с три икономически зони. Освен база Честово още два от районите на града са оформени като такива – едната на околовръстното шосе на Лясковец, а другата е в продължение на града по посока Честово-Козаревец. А инвеститорският интерес продължава и е в непрекъсната динамика.
В Горна Оряховица през есента се заговори и за край на проблемите на едно от най-старите предприятия в града – „Складова техника”. След като се сдоби с нов мениджърски екип, двамата изпълнителни директори Николай Стоев и Емил Петков бяха оптимистично настроени и очакваха 20 % ръст на оборота към края на 2017 г.
Павликени също можа
да се похвали с инвестиции
През април изоставеният Военен завод край Михалци беше закупен от частен местен инвеститор. Той ще се превърне в голямо зърнохранилище, вложените средства ще са около 2 млн. лева. Активност прояви и фирма „Еврогрийн” с проекти за разширяване на своята база, а също и „Бон” постоянно увеличава своята. Фирма „Екзотика” изгражда голямо хале за замразени плодове и зеленчуци в с. Бяла черква по Програма за развитие на селските райони. Там по проекта ще се открият 28 работни места. Цветя и храсти от Павликенско има в цяла България. Големите фирми цветопроизводители в Павликени са 7-8 с над 150 дка посадъчна площ всяка една от тях. Те сключват договори и с производители по селата за отглеждане на посадъчен материал в собствените им дворове, като се задължават да изкупят продукцията им. Това дава възможност на семействата за допълнителни доходи.
Стабилни са 4-те големи предприятия в Стражица - „Велпа”, „Корадо”, „Пименс” и хлебозаводът, заради които в града безработицата е почти нулева. Не така обаче стоят нещата в селата от Стражишката община, където няма никаква заетост.
В Свищов се появи нов инвеститор. На 17 януари Общината сключи договор за партньорство с немската фирма „Тау мед” ООД. Инвеститорът Александър Тубер, който влага 1 млн. лева, ще прави цех в бивше училище в крайдунавския град за производство на санитарни материали. Намерението е в него да работят около 50 души.
В няколко големи фирми във Велико Търново настъпиха промени, без кой знае какви последици за работещите в тях.
Капиталите на фирма „Екоплод – БГ” ЕООД на избрания за депутат от БСП през миналата година Валентин Ламбев бяха прехвърлени на Маршалските острови. Собственик стана чуждестранното юридическо лице „Адлър Трейдинг Ко” с регистрация в екзотичната офшорна зона. Внесената сума е 218 000 лв., видно от Търговския регистър. Така, теоретично, Валентин Ламбев от 26 април вече не е собственик на „Екоплод – БГ” и не трябва да плаща данъци в България. Само че, без съмнение той продължава да ръководи бизнеса си и прехвърлянето е фиктивно, дори е допуснал грешка при уреждането на документите. Депутатът е вписан като официален пълномощник на чуждестранното юридическо лице „Адлър Трейдинг Ко”, което означава, че пряко отговаря за дейността на фирмата в България и частност – Велико Търново и управлява бизнеса. Това пък от своя страна сериозно противоречи на подписаната от него декларация, че не заема ръководни функции във фирмата си за замразени плодове и зеленчуци. А за управител в продадената фирма е назначена съпругата му Свилена Ламбева.
Продажби
През август беше финализирана сделката по закупуване на „Винпром” АД. Новият собственик е „Стара планина холд” АД, който изкупи 33 492 акции на завода за оцет за 1 953 595 лева от „Имоти – С”. Холдингът притежава от 2017 г. и 80 % от завод „Устрем” – Свищов, специализиран в производството на резервни части за зърнокомбайни, селскостопански машини и нестандартно оборудване.
Голямо окрупняване през миналата 2017 г. направи четвъртият по големина в България производител на сладкарски изделия „Престиж-96”. Срещу 4.2 млн. лева компанията придоби активите на производителя на вафли „Кредо” - фирма „ДИК-2000”. Желанието на „Престиж–96” беше да увеличи производствения си капацитет и да има мощности, в които да произвежда по-малки и евтини опаковки вафли за пазарите в Близкия изток. Активите, които „Престиж-96" придоби, са нов завод и производствени линии. За целта сделката стана през създаване на ново дружество – „Кредо фууд”, в което са апортирани активите на „ДИК-2000”. Общата оценка на земята, завода и машините, които влязоха в новата „Кредо фууд”, е 4.2 млн. лв., като това реално е и цената на сделката с „Престиж – 96”. Производствената база е в с. Леденик. Теренът на фабриката е 12 361 дка, а производствената сграда е със застроена площ от почти 4 хил. кв.м. В апортната вноска влизат и търговските марки на дружеството - New Credo, Credo, „Кредо”, както и притежаваният промишлен дизайн, оценени на 228 хил. лв. Машините и съоръженията на компанията, които също влизат в апорта, са оценени на 805 хил. лв. „ДИК-2000” притежава три технологични линии за вафли, които са от последните години. Голямата производствена сграда позволява и поставяне на още линии. 
И докато тези сделки поне обещават по-добро бъдеще за фирмите и за техните собственици, други три фирми окончателно изчезнаха от икономическата карта на Велико Търново.
Фалити
В средата на 2017 г. „Хлебозавод Велико Търново” спря работа, а всички работници бяха освободени, без до получат натрупалите се неизплатени заплати. Общината никога няма да дочака дължимите й 430 хиляди лева по приватизационната сделка през 2001 г. На практика хлебозаводът е на банка, защото е послужил като залог на голям заем от близо 1 млн. лева. Цялата сага около приватизацията, липсата на следприватизационен контрол, ощетяване умишлено на общинските интереси без да се потърси сметка на собственика - фирма „Атил комерс”, отдавна трябва да са в прокуратурата. Преди да спре работа хлебозаводът, собствениците успяха да продадат договорите си за доставка на хляб и пазарната си ниша на павликенската фирма „МИО”.
И докато това се очакваше, най-шокиращата новина беше затварянето на „Ножарска фабрика Терна – 1923” АД, за което първо в. „Кореспондент” и RegNews информираха. На 21 април 2017 г. производството спря, а машините бяха изнесени. 38 работници и служители, някои от които с по над 20 години стаж във фабриката, останаха на улицата. Първите съкращения започнаха още през март. Известно време в предприятието работеха няколко човека, които продаваха произведената вече продукция. Месеци по-късно логичното се случи. На 18 юли 2017 г. фабриката беше обявена в несъстоятелност, сочат данните от Търговския регистър. Собственик на „Терна” е Румен Биков чрез фирмите си „Ровотел – ФМ” ЕАД и „Ровотел метал” ООД, регистрирани в София. Той е бивш министър на промишлеността в правителствата на Филип Димитров (1992 г.) и Любен Беров - до 1994 г. Чрез фирмите си Румен Биков е един от големите играчи в бизнеса с изкупуване на метални отпадъци и стари коли за скрап в България.
Да фалира фирма не е чудо невиждано, но решението на собственика на „Терна” събуди недоумение и беше повече от странно, тъй като преди затварянето ножарската фабрика била в добро финансово състояние. Нещо повече, според запознати, тя всяка година реализирала печалби и нямала задължения. Към 21 април, когато спира производството, фабриката била затрупана с поръчки, които едва е смогвала да изпълнява, имала е и нови клиенти. „Терна” от години зареждаше веригите „Метро”, Билла” и „Фантастико”. 65 % от ножовете се изнасяха в Европа, постоянни нейни клиенти бяха всички месопреработвателни предприятия. Някои от специализираните производства, като пчеларските ножове, нямат аналог в България и се изработваха единствено в търновското предприятие. Високото качество на домакинските прибори и видовете ножове с марката „Терна” бяха нещо, с което не само фабриката, но и Велико Търново се гордееше.
Емблематичният за Велико Търново комбинат „Битова електроника” АД през 2017 г. окончателно остана в историята и престана да съществува и на книга. Още през януари миналата година стана ясно, че „Кроншпан – България” закупува бившият радиозавод, разположен на 80 дка земя.
Един от най-известните и красиви хотели в града, архитектурен шедьовър и дело на арх. Никола Николов – „Интерхотел Велико Търново”, беше обявен през миналата година в несъстоятелност, макар че продължава да посреща гости. Появи се слух за нов инвеститор в сянка, но проблемите на дружеството не секват.
2017 г. ще се запомни
и със скандала с фипронила
Опасният инсектицид беше открит над нормата в кокошите яйца от български производители, като за жалост две от фирмите бяха от нашия регион – „Консорциум Агробизнес” АД и „Агроинвест продукт” ООД със седалище Горна Оряховица. В трите ферми на тези производители, които са в сгради на територията на бившия птицекомбинат в Поликраище наложиха временна възбрана на продукцията след избухване на скандала през септември. Стотици хиляди яйца бяха унищожени. Иззетите яйца в България стигнаха общо над 1,5 милиона броя. Дали пазарът го наложи или този скандал послужи за повод, но след него цените на кокошите яйца хвръкнаха нагоре с близо 50 % и започнаха да се търгуват в магазините по 35, дори 40 стотинки.
Бъдещата АМ Русе – Велико Търново
изпокара общините около трасето
Тя е сред приоритетните обекти, тъй като осигурява транзитния трафик по коридор 9 и международен път Е-85. Дължината й в комбинирания вариант е 133 км и трябва да е готова до 2022 г. Предложени бяха три варианта, които минаха на обществено обсъждане с разгорещени дебати. Всяка от заинтересованите общини в областта искаше магистралата да минава най-близо до тях, като яростно защитаваше своите аргументи и „своето” си трасе. Селищата разчитат новият път да съживи икономиката им, да увеличи инвестициите и обратно, отдалечаването да не отблъсне вече установилите се инвеститори. Чуха се и заплахи от масови протести. Обявяването на окончателния вариант предстои, а през 2018 г. ще разберем дали взетото решение е било най-разумното за икономиката на региона.
Ана РАЙКОВСКА

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
40 % от некатегоризираните къщи за гости в Еленския балкан са излезли на светло
Нов автосервиз в Горна Оряховица спестява време и пари на своите клиенти
Внос на румънски агнета погубва родното производство, тонове българско сирене и кашкавал залежават
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.