Други
Горнооряховчанин възражда древно изкуство на викингите
TразмерT

В един час по трудово обучение, преди близо 35 години, дали на Красимир Папазов и съучениците му чашка с маркирани по нея цветчета и едно остро ножче. Задачата била да се издълбаят рисунките и да се направи нещо като дърворезба. На Красимир му се получило и му станало интересно. Долу-горе по това време от училище ги завели на екскурзия в Трявна. Омагьосващите тавани на местната резбарска школа хванали сърцето и на малкия горнооряховчанин. „И досега Трявна ми е любима дестинация. Да гледам и да общувам с майстори. Невероятно е. От тогава ми е меракът”, разказва за началото на дърворезбарската си страст Красимир.
Тогава си помислил, че би искал и той да опита да направи нещо подобно. Дълго време нищо такова не се случило, но любопитството останало и нещо от време на време го бодвало отвътре. Преди 7-8 години от „Практикер” си купил комплект длета. Направил го съвсем спонтанно и без да знае какво всъщност си купува. Пробвал се да издълбае нещо с новите си джаджи и още от раз счупил острието. Дотам му бил и първият самостоятелен опит с резбарството.


Преди година и половина обаче нещото, което го тласкало към дървото, пак се появило. И пак си купил длета. Този път от Англия, където работел по това време. И дали защото новите били по-качествени, или защото просто му било дошло времето, но този път нещата взели да се получават. Дотолкова, че мнозина вече искат да си купят от неговите работи.
Първо били приятелите, разбира се. Всъщност самият Красимир никога не е мислил, че ще продава нещата си. Започнал, за да задоволи един детски копнеж, и не мислел, че това е нещо сериозно. Появиха се обаче разни „нахалници”, на които не мога да откажа. Общо взето си ме изнудиха и трябваше да им направя нещата, които искаха. После пак си казах, че няма да работя по поръчка. Ще си правя каквото на мен ми харесва и както аз си го искам. Но пък, не знам, може би приятелите ми са прави и това, което правя, не е само за мен, раздвоен е Красимир.


Проблемът ми е , че се уча сам. Аз не мога да рисувам. Повечето от проектите свалям от Интернет и малко добавям от себе си. А в дърворезбата съм съвсем самоук. Търся уроци в Ютюб. Но не е лесно да се учиш така. Искам да намеря учител, който да ми покаже как се работи с дървото. Имам нужда още много да уча, за да съм уверен, обяснява самоукият майстор.
Заради приятелите обаче направил страница във Фейсбук, където показва нещата си. Тези, които са ги видели наживо, твърдят, че е прекалено скромен. Със сигурност за около 15-16 месеца е успял да навакса много от загубените години и едва ли някой ще повярва, че тепърва започва да учи този занаят.
Тревненските резбовани тавани хванали очите и сърцето на Красимир в началото. Но съвсем друга школа му дала тласък наистина да пробва с дървото. Всичките му експерименти са свързани със скандинавското изкуство. И това далеч не е затова, че скандинавското кино и литература са много модерни днес, а викингите и без това са си перманентно актуални.


Всъщност северната нишка в живота на Папазов е почти толкова стара, колкото е първият досег с дърворезбата. В ранните си тийнейджърски години - в края на миналия век, Красимир бил метъл и то от тежкия тип. В началото на 90-те норвежката музика открила нови хоризонти за почитателите на твърдия звук. Търсенията на наследниците на викингите отвеждали към едно могъщо звучене, в което се смесват легендите за Один, мъглите над бушуващия между фиордите океан и разказите за свирепите воини, стигнали Новия свят далеч преди Колумб.
От музиката някога се родил копнежът по Севера. Епичното звучене на скандинавския метъл още го кара да се потапя в свои води и мъгли. Днес претворява тази тръпка върху дървото, пренасяйки уникални викингски техники, използвани преди хиляда години.
Аз обичам природата и доста пътуваме. Всяко лято ходим из нашите планини. Българската природа е прекрасна. Но сякаш моето място съм го открил на север, казва Красимир. Той е пътувал доста и три години е живял в Швеция. Тогава работел нощни смени и всяка сутрин се прибирал кучешки уморен. Случваше се като се прибирах да се натъкна на стадо сърни да пият вода край пътя. Тогава спирах да погледам, усещах миризмата на студ, бреза и бор. Гледах животните и цялата ми умора изчезваше. Случвало ми се е да спирам така и край Темза, но там нищо подобно не усещаш, не само защото няма елени да пият вода от реката, разказва Красимир.


Мечтата му е Норвегия. Докато живял в Англия, отскочил за пет-шест дни до фиордите. Бил в Берген и Ставангер и там открил какво всъщност иска. Докато гледал пенещото се море на 600 метра под краката си, стъпил на Прейкестолен край Ставангер, Красимир си дал сметка, че иска да живее в дървена къщичка със затревен покрив край някой норвежки фиорд. Засега мечтата си реализира като прави миниатюрни викингски дървени къщички. Те са точно копие на находки от древни викингски селища. Прави ги точно по правилата – започвайки с основите, скелето, миниатюрните трупи, с които изгражда стените. Най-трудни са прозорците и вратите, които отнемат най-много време и внимание – поне ден му струва да ги постави с пинсетите. Най-скъп пък е тревният покрив, който се поръчва по интернет от Англия.
От най-северния скандинавски народ – саамите, пък е взел за модел кукса – нещо между черпак и чашка. Заедно с миниатюрните къщички, куксите са много харесван тип сувенири. Всъщност Красимир е бил и във Финландия. Там е виждал как саамите правят кукса от специфичната местна бреза. Той обаче работи предимно с липа. Миналата година късно разбрал, че режат горнооряховските брези. Искал поне да се сдобие с малко истински материал за своите кукси, но не успял.
Липата е меко дърво без жилки и лесно се обработва. Предпочитана е от резбарите, както и орехът, който е много красив като шарка и цвят. Тепърва се опитвам да работя с орех, харесва ми. Но намирането на добра дървесина като цяло си е проблем, разказва Красимир.
Лошото е, че в България няма хоби магазини като за него. Има за хора, които се занимават с декупаж или нещо подобно. Но магазин, в който човек с неговото хоби да си поръча дъски, длета или масла – няма. Затова всичко е много по-сложно. Красимир имал късмет да открие един стар майстор на длета в Горна Оряховица – Слави Гуевски, от когото купува и дъските за работата си. Покрай него и покрай ината си, успял да си набави почти всички инструменти, които му трябват. Всъщност винаги съм си падал по интсрументите. Ако някой иска да ми купи подарък, да ми купи отвертка. Нищо, че имам стотици, смее се Красимир.
На този етап заниманието му изглежда само хоби. Няма си работилница. Завзел е половината маса в хола и там си дялка нещата. Харесва му обаче, като отвори вратата вкъщи – посреща го първо миризмата на дърво, защото си складира дъските до входа. После идват миризмите на терпентин, масла, восък – все неща, които ползва да завърши резбите или фигурките си.
Любимите му теми са от древните скандинавски саги. Наскоро е завършил пано с Хугин и Мунин – свещените гарвани Мисъл и Памет на Один, които почиват на раменете му. Обича характерните викингски плетеници, които са познати като урнес стил в изкуството. В някои от дърворезбите ползва древна викингска техника, която е позната и на саамите – колросинг. Прави се, когато трябва да се подчертае някакъв елемент. Издълбават се орнаментите и по тях се втрива пепел от въглен. Тая пепел прониква в резките и остава там. После леко се шкури, оцветява и намазва с някакво масло. Сега обикновено се използва мляно на ситно кафе или канела, но тогава са ползвали въглен.


Красимир е на 47 години и може би сега открива  своя път. Нищо че от почти 20 години не е спирал да пътува и да търси. В края на миналия век все още търсел себе си в България. Работел в така наречената сива икономика. Не че не се справял, но когато един ден приятел му предложил да тръгне с него за Кипър – не се колебал. Три години преживял на острова. Научил гръцки, дори му харесало. Докато един ден, също толкова внезапно – не се върнал в България. Постоял една година, поработил. Един ден обаче, докато поправял компютъра на приятел, той му предложил да тръгне с него за Швеция. Нямало шест-пет. Без колебание Красимир тръгнал за Севера. Не било лесно. Мислел си, че като знае английски – няма да има проблем. Нищо подобно. „Знаеш ли шведски? Ми не! Къде си тръгнал тогава?”. Общо взето така се развивали диалозите в началото. Краси се записал на училище и понеже очевидно има талант за езиците, за осем месеца успял да мине няколко нива и да впечатли местните учители.
Ако има нещо, за което да съжалявам, е, че не продължих да уча в Швеция и да напредвам там, казва днес Красимир. По онова време обаче не мислел така. Напуснал училище, за да може да работи повече. В един момент обаче взело да му става трудно. Жена му нямало как да дойде за постоянно, имало проблеми с квартири, наеми, други българи и т. н. И взел, че се върнал.
Стоял две години в България, докато друг приятел, който отдавна го агитирал да тръгне с него за Англия, не го придумал. И там първоначалните перипетии били епически и половин година му отнело да си намери мястото. Общо взето обаче се повторило същото – тъкмо минали три години, бил се взел в ръце и нещо го позовало обратно към България. Този път обаче била необходимостта да се грижи за вече възрастната си майка.
Така че в момента Красимир е отново в Горна Оряховица. Засега не знае дали това ще е задълго. Иска да е близо до майка си. Не е принуден да си търси работа веднага и може да отдели време за нещо, което 30 години го е бодвало под лъжичката.
В началото исках само да пробвам дали мога. След като има хора, които харесват нещата ми, а и  вече отстъпих и работих по поръчка, се замислям. Може би това, което правя, не е само за мен. Може би това е моят път, споделя викингът, роден в Горна Оряховица.
Елена ВЕЛКОВА

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Цветан Цветанов посети ремонтиращата се детска градина „Рада Войвода” във Велико Търново
Преданието за чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица” в Арбанаси
Община Свищов осигурява безплатен транспорт до манастира „Покров Богородичен“
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.