Спорт
На Христовата възраст Георги Димов намерил себе си в планината
TразмерT

Преди 11 г. нещо ново заема трайно място в живота на Георги Димов от Горна Оряховица. Въпреки че към онзи момент вече е прехвърлил 30-те, Георги все още не бил намерил себе си. Без да иска, му помага приятел от детството. Показва му красотата на планината, а тя неизбежно се настанява в съзнанието на Георги.
Георги се занимава с пътно-строителна техника. Дълго време просто мечтаел да избяга от ежедневието си, но не къде да е – искал да прави нещо, което да даде друг смисъл на деня му. От работа и барове му било дошло до гуша, така че търсел тотална промяна в средата. Съученикът му Никола Трифонов – Били му подхвърлил за планината и катеренето. И тъй като двамата споделяли и друга страст – хеви метъл музиката, Георги решил, че си струва да опита. Все пак Никола познавал вкусовете му и не би му предложил изживяване, което да не му допадне. А и от човек, който си пада по твърдия саунд, не може да очакваш да те разочарова.


Първото излизане на Георги е до хижа „Рай“ – над Калофер, в подножието на най-високия водопад на Балканите Райското пръскало. Още тогава нещо трепнало в горнооряховчанина и сам на себе си обещал, че ще си постави по-сериозни цели. Така през 2007 г. изкарал курс по скално катерене в тогавашния Клуб по планинарство, катерене и екстремни спортове „Царевец“ във Велико Търново. Човек се развива, когато сам си поставя по-високи цели, иначе тъпче на едно място, а рутината го смазва, вярва Георги.
През 2008 г. горнооряховчанинът е включен в клубна експедиция до връх Кан Тенгра в Тяншан – планински масив в Централна Азия на границата между Казахстан, Киргизстан и Китай. Заради ледената шапка върхът се нарежда сред седемхилядниците на планетата – заедно с нея Кан Тенгра е висок 7 010 м. Първото успешно изкачване на върха е през 1931 г., а първото от страната на Казахстан – през 1964 г.
От Клуб „Царевец“ в експедицията са Георги Димов и Красимира Стоилова – търновка с габровски корени. Пътуването е организирано с цел подготовка за Еверест – през 2008 г. все още няма българка, стъпила на Покрива на света.


През Истанбул групата каца в Алма Ати. Още на летището Георги усеща разликата в хората – там те са открити, усмихнати, готови да помагат. Отправят се към Кан Тенгра, като експедицията продължава около месец.
Базовият лагер е разположен на 4 хил. метра. Самият Георги стига до II лагер – на 5 600 метра. Така неговата лична цел е постигната - правилото е височиннното изкачване да се надгражда постепенно. Затова и горнооряховчанинът не продължава по-нагоре, а тези 5 600 м. остават паметни за Георги.


Експедицията запомнил и с още едно екстремно изживяване. Свалиха ни от полета за Турция на връщане. Когато кацнахме в Алма Ати ни дадоха някакъв хвърчащ лист, без да ни обяснят за какво е. Оказа се, че била визата ни за временно пребиваване в Казахстан. Трябвало всеки ден сутрин и вечер да я подпечатваме в полицията. Нищо, че сме на повече от 5 хил. метра надморска височина. Стана голям скандал, свалиха ни от самолета, Красимира дори заплаши, че ще се обади на посланика на България. В крайна сметка се прибрахме, но с цената на много нерви, разказва Георги.
През 2011 г. пък стъпва на Монблан – най-високият връх в Алпите и Западна Европа.

Разположен е на френско-италианската граница, която според договор от  1861 г. преминава през най-високата точка на Монблан.  Върхът е висок 4810 м., което го прави притегателен център за хиляди души от цял свят всяка година – и отлично подготвени алпинисти, и хора, които си мислят, че е място за обикновена туристическа разходка. Последното обаче е погрешно схвъщане – изкачването е дълго, при висока надморска височина, така че Монблан никак не е за подценяване.


Матерхорн е друг четирихилядник в Алпите, който обаче не допуснал Георги до себе си. Стигнал само до подножието му, но не съжалява. Върхът ще си е там и след сто години, сигурно ще имам и друг шанс, споделя философията си Георги.
През 2016 г. по ръба Щудалград качва Гросглокнер –най-високият връх в австрийските Алпи.

Впрочем Гросглокнер също е сред често избираните дестинации – красотата на Алпите буквално спира дъха.
За да си спокоен в планината, трябва да я познаваш и да вярваш на човека до себе си, обяснява Георги Димов, който най-често е в свръзка с друг горнооряховчанин – Кирил Мицов-Копъра.

По думите на Георги в Горна Оряховица за общество на катерачи и аплинисти не може да се говори, просто двете неща нямат традиции в региона. Точно заради това самият Георги гледа на себе си като на късметлия, намерил други също толкова пристрастени към планината хора.
Планината е по-опасна през зимата, смята Георги. Обяснява го с промяната на релефа заради снега, както и със студа, който може да създъде истински проблеми. За щастие досега лично той не е имал сериозни неприятности в планината – не го е влачила лавина, не го е застигал каменопад. Сигурно защото се отнасям с респект към планината и не тръгвам с човек, който не познава правилата й и начина, по който се борави с екипировката, разсъждава Георги.
Признава, че отново би се върнал на Кан Тенгра. Мечтае също за Алпамайо – една от най-красивите планини в света, част от Андите, която заради своята трудна достъпност става известна на европейците едва през ХХ век. Гран Парадизо, често използван за аклиматизация преди качване на Монблан, е друг връх, който е в списъка на Георги.
У нас катерим във Врачанско, на Лъкатник. Иска ми се да атакувам комплексни върхове – такива, на които бродиш в сняг, катериш и скали, и ледници, признава Георги Димов.
За да е готов за поредното изкачване, той не се откъсва за дълго от планината.

Там непрекъстано преоткрива себе си, но и прави опреснителни курсове, които да осигурят още по-истинско и,  най-важното, безопасно прежиявване.
Биляна МИЛЧЕВА

Сподели


Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.

Коментари(0)
Вход с регистриран акаунт:
Още нямате акаунт? Регистрирайте се
Забравена Парола
Александър Нанков: Дублиращ отбор на „Етър ВТ“ ще играе във „В“ група
Децата на СК „Моделист” са втори на Националното първенство
12 медала спечелиха състезателите на „Хемус” от първия „Пловдив Оупън”
виж още

RegNews.NET. Новини по всяко време.